Малко театро – пространство на духа

ХЕМУС 2006/3-4

 

 

Яна Добрева

 

Малко театро – пространство на духа

 

 

Малко театро е основано през 1996 г. в Будапеща по инициатива на неговите ръководители Габриела Хаджикостова и Ищван Наги. Функционира като алтернативен малцинствен театър, тъй като обединява в себе си както алтернативното мислене и решения, така и характеристиките на малцинствения театър, не само чрез езика, а чрез отношението си към културата. В спектаклите на Малко театро могат да се наблюдават множество елементи на движенческия театър, изобразителното изкуство, музика и съвременна техника, но винаги подчинени на голямото преклонение пред литературата и театъра. Спектаклите се характeризират с изключително жанрово разнообразие. Пет от тях (Упражнение по другост, Островитяни, Приказка за умни деца, Крокотак, Пеперуда) са представяни и на унгарски език, създадени са и четири двуезични спектакъла (Мисли и думи, Докосване, Концерт от другата страна, Вавилон 2005). През изминалите години много творци се присъединиха към Малко театро. С 22-ма участници и повече от 40 сътрудници театърът е създал 35 самостоятелни продукции. Неговата дейност се осигурява от създадената през 1997 г. Фондация за алтернативно изкуство.

 

 

До тук са фактите. Поводът да разглеждам фактите е празникът на Малко театро – 10 години от създаването му.

 

Десет години са голяма част от един съзнателен човешки живот. Мисля, че създателите на Малко театро – Габриела Хаджикостова и Ищван Над могат да бъдат съвсем спокойни, че са прекарали десет ползотворни и успешни години, инвестирайки ги в създаването на спектаклите на тази театрална формация.

 

Нещата, които винаги са ме поразявали у Габриела Хаджикостова са нейната енергия, дисциплина, перфекционизъм и много висок естетически вкус. Габриела е пример за това, че където и да отидеш, занасяш и себе си. Заминавайки за Унгария, тя е отнесла там не само себе си, но и България. С известна тъга за българите в България, трябва да призная, че винаги когато гледам спектакъл на Малко театро си мисля, че българите в чужбина често правят много повече за България отколкото българите в България. Габриела твърди, че застанала между две държави, се чувства по-силна и цялостна. Защото е съпричастна към две култури и два свята. Друг човек би се разклонил в такава ситуация, дори би се объркал. Докато тя, живеейки в Унгария и носейки в себе си България, е успяла да извлече синтеза, семето, смисъла на двете места и може би най-важното – да ги превърне в изкуство. Струва ми се, че това се е случило, защото Габриела Хаджикостова работи с изразните средства на душата. Това вече го могат съвсем малко творци в целия свят. В днешната съвременна цивилизация, основана на конкуренция и материализъм, душевните струни и моралните категории са на изчезване.

 

Габриела е сложна артистка. Тя владее комедийните и драматични гами, танца, музиката, чувството за добър текст, пастелните тонове, експресивното натоварване, чувството за ритъм.

 

От Станислав Стратиев до Радичков, през български и унгарски поети до Елиас Канети, изборът на драматургичен материал и превеждането му на театрален език винаги е впечатляващо преживяване в работата на Габриела Хаджикостова и Ищван Над. В камерното пространство на Малко театро тези двама „възрожденци” съхраняват българския фолклор и най-качествената България, за да я надскочат и да се издигнат по космически образи и прозрения. В постановките им няма бит, има екзистенция. Има въпроси, които задават всички смислени хора по света. Въпроси за смисъла на живота, за лутането и търсенето на човек от човека, за земята, за небето, за тревата, за цветята, за дърветата, за изживения наполовина живот, или за изобщо неизживения, за загубите, за старостта, за очакването, за недочакването, за раждането, за тъгата, за смъртта. И за още много съществени части от всичко, което наричаме „живот”. В този смисъл мисля, че творците на Малко театро изобщо надскачат границите на България и Унгария, за да се издигнат до едно безгранично пространство, в което съществува най-важното, най-общото между всички нас – въпросите на Духа.

 

Габриела и Ищван говорят за единението между хората. Във време, когато сме разединени от вяра, религии, пол, националност и какво ли още не, във време, когато човек загива в самотата на своята отделност, Габриела и Ищван понасят този малък и тъжен човек към пространствата на необятния Космос, за да се приближи всеки, според способностите си на възприемане, до истинския, може би далечен, но със сигурност бъдещ свят на Красивото и Доброто. Светът на Любовта и на Братството.

 

Спектаклите на Малко театро, независимо на каква драматургична основа са базирани, са белязани от наситена мисъл, тънка, изострена чувствителност, от изящна графичност, от една особена деликатна експресивност и от категорично заявен стремеж към съвършенство.

 

Стремежът към съвършенство е непостижим, това го знаят всички, които са се опитали да посегнат към идеалното – било форма, мисъл или чувство.

 

Но в своето пространство и в своите търсения Малко театро смело върви нататък. При това със завидна енергия. И ако мога като зрител да отговоря поне на един от въпросите, които задават създателите на Малко театро, то си избирам въпроса от спектакъла „Упражнение по другост” – „Какво не можем да понесем – бедността или свободата?”. Мисля, че творците от тази формация прекрасно понасят свободата, а бедността, която никога няма да понесат, е бедността на Духа.

 

С ръка на сърцето благодаря на българката Габриела Хаджикостова и унгареца Ищван Над за усилията им да съхранят България. За носталгията им, превърната в силна любов и активно творческо търсене, за таланта им да надскачат граници, за сложното им мислене, за дълбоката им душевност. За емоционалността им, от която не се страхуват. И за това, че правят театър, който стига до сърцето.

 

И за още много други неща, които предстоят!

 

Сигурна съм, че в Малко театро предстоят само поводи за радост, тъй като Габриела и Ищван доказаха през изминалите десет години, че не е важно къде се намираш, а какво правиш. Когато носиш в себе си смисъла, когато имаш таланта да го изразиш – обречен си на успешно и плодотворно бъдеще!

 

Честит юбилей!

 

Malko Teatro nyelv menü Lang HU Lang BG Lang EN