в. Култура 27 юли 2008 г.

 

Никола Вандов

 

Цирк Европа

 

 

‛Усмивките на Дионис – театрален компас Север – Юг‛ е проект, подкрепен от Европейската комисия по Програма ‛Култура 2007-2013‛. Самият спектакъл е наречен по-кратко и по-адекватно ‛Цирк Европа‛. Смолянският театър е инициатор на проекта, чийто координатор е актрисата Миряна Найденова. Идеята е била четири групи от различни страни (България, Македония, Унгария и Швеция) да подготвят 20-минутни части, които след това в Смолян да се сглобят в едно цяло и това ‛цяло‛ да се представи пред публиката на тези театри. Всяка група да театрализира представи за хората и обичаите на една от другите страни. Македония е видяна през очите на шведите, Унгария – през очите на македонците, унгарците представят България, а българите – Швеция. Партньорите са: Народния театър от Битоля, ‛Малко театро‛ от Будапеща, Театър ‛Гилотин‛ от Стокхолм и Родопският драматичен театър ‛Николай Хайтов‛ – Смолян. ‛Идеята е взаимно да се опознаем чрез хумора. Как? Като всеки се опита да проумее, да вникне в света на другия. Откъде започнахме? Разбира се, от нашите представи за другата страна. Но те са фрагментарни и разпокъсани. Натоварени с предубеждения. Приличат на знак, на марка – шведите непременно са меланхолични, българите спонтанни и т. н. Това вече прави представите ни смешни. За да свалим от съзнанието си този ненужен товар, трябва първо заедно да го коментираме с насмешка и ирония. В този спектакъл всеки екип се опитва по смешен начин да разкаже за своите ‛заблуди‛ така, че да може другият да се забавлява от отражението си в кривото огледало. Днес, след като съм гледал спектакъла вече 5 пъти пред публики от различни страни, мога да твърдя, че това е утопичен проект. Като поощряване на общуването между театри и театрали от различни страни – той е обречен на успех. Той не може да не произнесе така баналните, но желани от всички думи за разбирателството и любовта между хората, за любопитството към различията между тях, за изграждането на професионални навици за работа в екип от хора от други страни, с различни театрални предпочитания, темпераменти, умения и т. н. От друга страна, ако професионалният театрален продукт определя мярата на успеха на проекта – то той е обречен на невъзможност. Художествената му цялост по принцип е проблематична, а при очевидната недостатъчна съгласуваност на посоките на непосредствената работа върху епизодите на всяка страна – той е усилие от различни театрални опити и естетики да се направи нещо невъзможно. Проектът във всичките си измерения представлява своеобразна театрална социология. За да е по-комуникативен, той играе на/с баналното - клишета, популярни образи. Това е може би неволен опит със средствата на театъра да се извърши достатъчно представително социологическо проучване на тема: какво битува в съзнанието на хората от една страна за жителите, обичаите и културата на друга страна. Чрез публиката се проверява дали съзнанието на авторите на отделните части отговаря повече или по-малко на колективното съзнание (на салона). Това беше не по-малко интересно от самия спектакъл. Интересно е как реагират другите колеги на представите ни (им) за нас или за другите. Как реагира публиката в съответния град? Как актьорите реагират на различните реакции на публиката? Тоест, как възприемаме възприятията им? Така спектакълът, турнето, целият проект беше и школа за съобразяване и вслушване в другото и другия. В Стокхолм най-сетне цялата група се събра на ‛общо събрание‛ (приличаше на събиране на ‛Анонимни алкохолици‛). Всеки разказваше за впечатленията си от общата работа, за възникналите проблеми, за методите за решаването им. Имаше нещо и трогателно, и наивно в тези кратки изповеди, правени със сериозни лица. Актьорите градяха взаимното си доверие, говореха за очакванията си и за това, че въпреки битовите трудности (а такива имаше), са готови да участват и друг път в подобен проект. Само че този път… И следваше опит за напипване на онези причини, които сега бяха попречили на истинското творческо удовлетворение от участието си в спектакъла. Думите им бяха трезви, точни, загрижени за бъдещата работа. Защото спектакълът беше само етап от работата по проекта.

 

Продуктът Нещо не се бяха уговорили достатъчно организаторите на проекта, защото различните групи направиха своите части трудно съединими в едно цяло. Шведите от Театър ‛Гилотин‛ бяха нарекли своята част ‛Чувствителни теми‛. Те чистосърдечно (в спектакъла) си признават, че малко са знаели за Македония и затова са се втурнали в интернет да попълват празнотите. Трима души (двама мъже и очарователната млада певица и артистка Мира) седят на малки масички, целите оплетени в кабелите на малките си компютри. Работата по опознаването на Македония е отговорна и те имат нужда от съсредоточаване. Звучи глас: ‛Сега започвам да броя от 1 до 10. На 10 ще бъдете в Европа. Казвам 1. И докато концентрирате вниманието си върху моя глас, бавно започвате да се отпускате. 2. Ръцете и пръстите ви се затоплят и натежават. 3. Топлината се разлива към ръцете ви, раменете и шията. 4. Пръстите и краката ви натежават. 5. Топлината се разлива по цялото ви тяло. На 6 искам да се потопите. Казвам 6. И цялото ви отпуснато тяло бавно започва да потъва. 7. Потъвате по-дълбоко и по-дълбоко, и по-дълбоко. 8. С всяко вдишване потъвате по-дълбоко. 9. Вие се носите плавно. Когато на ум преброите до 10, ще бъдете в Европа. Бъдете там на 10. Казвам 10‛. Тримата седят с разтворени ръце, с притворени очи... Само Рикард от време на време промърморва ‛Така. Добре. Правилно‛. В транса на отпускането това звучи смешно. Залите – и в четирите града – тук се смеят. Шведите изнасят своята част на английски – дори в Стокхолм. След това Мира започва да разказва как пътувала за БЮРМ и колко била щастлива, и колко вълнуващо било там... Но я прекъсват. РИКАРД. Стоп, Мира!! Къде отидохте? Не, не можеш да кажеш това! Тук сме тази вечер, за да представим нашето проучване за Македония. Никога, никога не използвай тази дума с Б! Пале, продължи моля те, а аз ще свиря на глокеншпила. ПАЛЕ. Не се препоръчва да наричате страната FYROM (БЮРМ), когато посещавате Бившата Югославска Република Македония. МИРА. Не знаех това! ПАЛЕ. Правилното название е Република Македония. МИРА. Съжалявам! ПАЛЕ. Други чувствителни теми са македоно-българските, македоно-албанските и македоно-гръцките отношения. Повечето македонци са силно политизирани по отношение на техните съседи и не се колебаят да изразят вижданията си. Когато сте в Македония, не споменавайте Балканските войни. Не споменавайте предстоящото членство на Македония в Европейския Съюз или НАТО. Не се притеснявайте да говорите за комунистическия период или Йосиф Тито, повечето македонци се гордеят, че са част от Югославия, и често изпитват носталгия по нея. При настоящата ситуация в Косово бъдете много внимателни, когато говорите за политика. Задавайте колкото желаете въпроси, но не правете никакви изявления. Накратко, запазете политическите си виждания за себе си. МИРА. Когато започнахме да работим по този проект, в началото не знаех много за Македония. Знаех, разбира се, някои неща, ако разбирате какво имам предвид. Едно нещо, за което бях чула, беше земетресението в Скопие през 1963 и това много ме развълнува, натъжи ме и ме накара да се замисля. И искам да изпея песен за него. Мира излиза пред масичката си и изпява своята песен. Много силен момент. Песента е като Брехтов зонг. Статичността на епизода се нарушава два-три пъти. Словесната логорея – те ни съобщават какво пише за Скопие и македонците в интернет – е леко налудничава, съчетана с подчертана статичност на телата. В настъпилия шум и хаос накрая си пробива път една чута от тях македонска песен. Кратко и ясно. Дикторски глас рекапитулира ‛проучването им‛: ‛Швеция – 2 точки‛. Самооценката на тримата от ‛Гилотин‛ е категорична. Малко знаем, едва за 2 точки. Но пък какво искрено любопитство и стъписване пред наученото имаше в ‛Чувствителни теми‛. От шведския епизод разбираме колкото за интереса им към другите, толкова и за самите шведи. На какво се учудват, как състрадават чуждото нещастие, как се самоиронизират… Колегите от Битоля ни показаха драматургичния етюд ‛Животът като цирк‛ по унгарски автори. Това беше един жалостив, мелодраматичен разказ за младо момиче, което иска да стане циркова артистка, какъв е бил починалият й баща. Тази част от спектакъла нямаше нищо общо с останалите три. Тя не говореше нищо за техните представи за Унгария и унгарците, освен за уважението им към унгарските автори. Добрите актьори участваха в епизод, поставен така, сякаш е писан от Хектор Мало. Може би най-комично прозвуча една фраза: ‛Няма пари, няма циркус!‛ Тя бе тъжна за младата героиня, но откънтяваше комично за участниците в проекта ‛Cirkus Europa‛. Актьорите от ‛Малко театро‛ бяха нарекли своята част ‛Добро-зло-добро‛. Една от актрисите – Габриела Хаджикостова – е българка и сигурно това е предопределило носталгичността на техния епизод. Играеха на български (дори унгарският актьор). Тяхната част беше колаж от естрадно-сатирични скечове, клоунада, бесовски танци, песен (прекрасно пее Габи, а едно специално съоръжение я издига над земята – сякаш литва с песента като в картина на Шагал), от очарователен танц на Рита в съпровод на фантастичния саксофонист Виктор. В последния ден в Швеция Рита ме заговаря: - Хареса ли ти как танцувах тази вечер? - Много. Имаше и нови неща в танците ти. - Разпозна ли всички народни обичаи, върху които е построено всичко? - Не… Исках да потъна в скалистата земя на Стокхолм. Веднага помолих милата, ентусиазирана и талантлива Габи да ме просвети. Разбирам, че танците са съставени от елементи от български фолклорни ритуали, като Еньовден, Герман и други – все неща, които за съжаление почти нищо не ми проговарят. Какво ли говорят на небългарите?! В блестящо изпълнената пак от Габи легенда за средните хора (хората с поясите) пролича горещото й упование, че българите имаме шанс, но колко лекомислено го проиграваме. ‛Мало театро‛ не можеше да обиграе проучванията си за България, защото те играят и на български и знаят за България повече от някои българи (какъвто случай току що приведох). Те строяха своята част върху стойностното у българите (главно свързано с фолклора?!) и недоумението си как можем да допускаме и такова опростачване (главно свързано със съвременността). Как да им възразиш? Габи беше съвестта на международната група. Гените й мощно воюваха с придобитото от дългия престой в Унгария. Нея я учудваха неща, които ние лениво приемаме за нормални. Тя, разбира се, беше правата. Не ме питайте защо българската част е наречена ‛Съновидение‛. То е внушено от Стриндберг, но стои някак позабравено след първите 3-4 минути, в които е изобразена магична северна картина с тролове, селяни, рогати същества и т. н. (невероятно изобретателни и стойностни костюми на Адрияна Найденова). След това се изобразяват и коментират с много смях клишетата за Швеция: викингите, Пипи, Карлсон, АББА, шведското кралско семейство, сексуалната разюзданост, футбола и т. н. При това смехът се раждаше и от разпознаването, и от идеята да се покажат тези персонажи след много години – старата Пипи и старият Карлсон фактически са кралската двойка, старите членове на групата АББА... Усмивката беше добродушна, някак приятелска. Самите шведи казваха на Петър Тодоров, че е можел да бъде по-краен. Българската част ни разказа какво си мислим, че знаем за шведите. Милата насмешка беше не толкова за тях, колкото за нелепото ни самочувствие от ‛готовото‛ ни знание… При всичките му попадения спектакълът непрекъснато беше пред опасността да се разпадне като единна художествена творба. Отделните му части имаха различни убежни точки. Художествените му хоризонти се разминаваха. Питах се, а постижима ли е неговата завършеност, свеждането му в едно творческо пространство, дефинирано от общи естетически закони? Или целостта му е именно в пъстротата на различията. Или последното е риторика, оправдаваща усилието? А и спектакълът ли е главната цел на този интересен проект, или онова, което преди наричахме ‛дружба между народите‛ (представете си, не влагам нито грам ирония, предпочитам хората да дружат, вместо да се бият помежду си или да стоят застинали в настръхнали и подозрително величави пози). Щом една група хора от различни страни – балкански, централноевропейска и скандинавска, свикват да живеят и работят заедно, щом простички понятия като точност, коректност, сътрудничество, работа в общност постепенно и съвсем не лесно започват да значат едно и също за тях, щом тези 37 човека имат вече общи спомени, тогава нито цент (европейски), даден за проекта, не е бил похарчен всуе… За самото пътуване не остана място. За усещането за свобода при небрежното пресичане на границите на страни, в които никога досега не си ходил. И за някаква неизвестно откъде прокраднала се тъга, че скоро може би ще се изгуби изживяването ‛преминаване на граница‛. Сега спират автобуса, за да си платим таксите за магистралите, инак щадящите остатъците от детската ми романтика шофьори току обявят: ‛Вече сме в Австрия‛, ‛Вече сме в Германия‛, ‛Вече сме в Дания‛, ‛Вече сме в Швеция‛… Сякаш произнасят магичното ‛10‛… и сме в Европа.

 

Смолян – Битола – Будапеща - Стокхолм

 

 

в. Култура, Брой 28 (2511), 27 юли 2008 г.

 

Malko Teatro nyelv menü Lang HU Lang BG Lang EN