Литературен вестник, декември 2008

Валери Начев

 

Шоце и смехът, който вдига бариерите

 

 

 

Направи нещо за отечеството – емигрирай!, казва един белградски графит. Сочно, нали! Типично за нашия регион.

 

            И ето двама, единият от които е „направил нещо за отечеството си”, а другият много би искал да го направи.

 

Българка, която не живее в България, и сърбин, който с удоволствие би напуснал Сърбия, се срещат на унгарско-сръбската граница по мрачен повод, опознават се по странен начин и стават съучастници в балканска любовна история. Или по-точно участват в написването на балканската история на любовта. Или още по-точно пишат любовната история на Балканите – такава една абсурдна, неравноделна, ферментираща....

 

Авторът на този абсурден балкански сюжет Ищван Наги е унгарец, а това вече е предпоставка спектакълът да излезе от рамката на балканския регион. Габриела Хаджикостова /в ролята на българката/ и Милан Рос /в ролята на сръбския митничар/ в живота са съответно българка и сърбин, двамата живеят и работят в Унгария. Както е и в пиесата, двамата могат да си говорят всеки на своя език и прекрасно да се разбират. Имат и още една възможност – да използват езика-посредник: унгарския. Това е важно, за да е съвсем ясно, че балканските недоразумения са всякакви други, но не и езикови.

 

Гледах спектакъла в Стария Пловдив и искрено се учудвах, че досега никой българин не е разработил подобен сюжет, който е едновременно и абсурден, и достоверен. Възхищавах се на енергията с която двамата актьори изнасяха на гърба си вероятно тежкото представление, и бях убеден че изпитват истинско удоволствие да изрекат всеки на родния си език онова което мисли за отсрещния...

 

Гледал съм и съм слушал с удоволствие резултата от още един проект на Малко театро – спектакъл на Габриела Хаджикостова, която заедно с четирима унгарски саксонофинсти интерпретира теми от българския фолклор. И вече съм наясно, че в това „Малко театро” има достатъчно много енергия, за да възпламени сериозен интерес към българската музика и фолклор, и към България въобще. Което го прави истински неказионен посланик на българската култура, а това ме изпълва с възхищение. Има и още едно послание – гостоприемна Унгария е благоприятната почва, в която виреят търпимостта, взаимното разбиране и проникване, и надеждата... 

 

„Крадецът на праскови” на Емилиян Станев е великолепна балканска любовна драма. „Граничен случай” по замисъл е трагикомедия. Би било добре да е повече комедия - смехът е единственото средство, което може да накара оня мързелив митничар Шоце да вдигне бариерата за балканското общуване.

 

Ако не броим любовта, разбира се.

 

Malko Teatro nyelv menü Lang HU Lang BG Lang EN