Литературен вестник, декември 2008

 

Румен Шомов

 

 

Ноевият ковчег на “Без граници”

 

Мултимедиен спектакъл на “Малко театро”

 

 

            На 10 октомври т.г. в програмата на Есенния салон на изкуствата в Русенската градска галерия, а няколко месеца преди това – на 4 юни в София, в НДК – ценителите на високите художествени стойности имаха изненадващото преживяване да се срещнат с един спектакъл, който съчетава видеоизображение, жива музика, вокал и актьорска импровизация. Текстовете бяха компилация от богомилски предания, български притчи, легенди и поговорки, стари народни обичаи (“Пеперуда” и “Герман”), откъси от “Забравени от небето” на Eкaтерина Toмова, пиесата “От другата страна” на Станислав Стратиев, както и стихове на две съвременни български поетеси – Пенка Ватова и Елка Димитрова. Авторската музика на Николай Иванов – нещо между етно и джаз – пулсираше в негово изпълнение на тамбура, програминг, различни видове свирки и какво ли още не (включително и собственото му тяло като ударен музикален инструмент) плюс вокал. Другият вокал – принадлежеше на унгарската актриса от български произход Габриела Хаджикостова – тя поднасяше и текстовете. А виртуозният саксофон (или саксофон и кларинет в Русе) бeше на едни от водещите съвременни джазмени на Унгария – Виктор Тот (в София) и Ередич Давид (в Русе). Всички компоненти бяха равнопоставени и разтърсваха.     

 

            Естествено изненадата не е, че въпреки категорично българското си звучене, става дума за проект, реализиран в Унгария и вече получил висока оценка при представянията си в Берлин и Будапеща. Нито, че Габриела Хаджикостова – дъщеря на примата на българската оперета в продължение на десетилетия – Лиляна Кисьова, е актриса, каквато много рядко можем да наблюдаваме на българска сцена. Нито, че спектакълът е мултимедиен продукт, перфектен в техническо отношение, какъвто той е безспорно.

 

            “Малко театро” донесе в България Ноев ковчег!

 

            В един раздробяващ се на все по-нищожни клетки свят, в една все по-неспасяемо давеща се в неразбиране и нетърпимост към другите територия... В страна, която на всеки петдесет години се зачерква всичко и се започва от нулата, “Малко театро” ни показа как може да се обединява... – минало и настояще, различни видове изкуство, различни видове музика, различни текстове, различни инструменти, различни езици (имаше текстове на български и унгарски)... И не на последно място, хора от различна националност в един кипящ от живот и вътрешна хармония микс, чиято цел, но и движеща сила се заключава в една единствена кратичка дума – дух!

 

“Без граници” достига до корените на човешкото същество. Накара ни да се събудим в дълбоките води на пренебрегваното и заглушавано от крясъците на посредствеността българско духовно пространство.

 

 

            Поразяват и гласът, и музикантските умения на Николай Иванов, за когото до преди няколко месеца дори не бях чувал. Като музикално мислене и въздействие, според моето скромно мнение на немузикант, той не е далеч от един Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Ялдъз Ибрахимова или Ибряма. Този човек (оказа се професионален художник) пред смаяните погледи на публиката успя да превърне тамбурата в китара на виртуоз!? Тялото си – в ксилофон!? Каква ли вътрешна свобода трябва да имаш за такъв акт!? Вибрациите на неговия глас и гласа на Хаджикостова, съчетанието им, преливането им един в друг, съпровождано от деликатното съсъдство на саксофона и кларинета, втъкаването им в килима на музиката и визията бяха наистина поразителни!?          

 

            В “Без граници” публиката имаше възможност да види на живо как се играе не със заучени мимически и интонационни шаблончета на приповдигнатост, а с пълната мобилизация на цялото вътрешно същество, което контрастира по убийствено въздействащ начин с почти непроменящото се на външен вид лице на Габриела.

 

            Чудейки се къде съм виждал такова срастване на актьора с онова, което прави, неминуемо стигам до единствения възможен аналог – нестинарството. Неговият транс... Плюс чисто европейската култура на боравене с интонацията. Нестинарското всъщност е и в тримата. И в унгареца... И във вярата на тези фантастични творци, че това което правят има смисъл... Че е съдбовно важно с Ноевия си ковчег да пренесат живота до спасителен бряг... Това наистина дава много...

 

            Дано никога да не го загубят!

 

 

Malko Teatro nyelv menü Lang HU Lang BG Lang EN