Цъфнали очи


„Когато очите на жената цъфнат, не е на добро...  А те може никога да не цъфнат.“

 

Спектакъл по романа на Радостина Ангелова „Виенски апартамент“

 

Това, което ще видят зрителите, не е пиеса написана въз основа на романа. Това е спектакъл, който съчетава слово, модерен танцов театър, музика и движение. Но от всичко това се ражда едно цяло. Основата е не сюжетната линия, която е гръбнакът на романа, а необикновените лирически отклонения, които Радостина Ангелова е вплела в него.

 

Типично за Малко театро е, че борави с литературни текстове на много български автори. Но това не са пиеси в класическия смисъл на думата. Това са синтетични спектакли, в които съчетаваме много видове изкуства. Без да робуваме на конвенции прекосяваме смело жанрови и езикови граници.

Синтетичният спектакъл се ражда в резултат на съвместна работа между Малко театро – Унгария и Държавен куклен театър Сливен.

 

Участват актрисите: 

Мария Джойкева – ДКТ Сливен

Никол Николова – ДКТ Сливен

Никол Султанова – ДКТ Сливен

Цветелина Николова – ДКТ Сливен

 

Режисура:

Ищван Наги – Малко театро Унгария

Габриела Хаджикостова – Малко театро Унгария

Музика:

Атила Шимон – Малко театро Унгария

Декор и костюми:

Габриела Хаджикостова – Малко театро Унгария

 

„Има две неща, които смъртният човек не бива да узнава: колко дни ще живее и колко пъти ще обича. Защото, ако знае, че са много, ще прахосва и двете като неочакван сън по клепките. И нито ще им се наслади, нито ще си вземе поуките от тях. Ако пък човекът знае, че дните или любовите му са малко, душата му се обръща на киселец: хем люти, хем горчи, хем киселее и всеки я стъпква в тревата, без да знае колко вкусна е всъщност чорбата от нея.

Виж, ако дните на човека са повече, той ще умре по-рано само защото е повярвал, че са толкова, колкото е предсказано. Защото вече си е казал, че трябва да го стори. От този път връщане няма – и да оцелее душата, тялото умира.

Ако пък любовите са повече от предсказаното – човекът не вижда онези, които му идват отгоре. И да спрат на пътя му като бездомно кутре, не им вярва, защото вярва повече на предсказанията, отколкото на очите и сърцето си. 

А когато човекът подритне с крак жива любов, тогава и тялото, и душата му умират. „

Malko Teatro nyelv menü Lang HU Lang BG Lang EN